Как да си изградим сами вентилационна система

Тук ще разгледаме, как най-общо се случва, изграждането на една вентилационна система. Всичко, което ще прочетете, е само основа на един такъв процес и търпи промени, взимайки се в предвид конкретната ситуация.

В зависимост от това, дали ще има вкарване на пресен въздух в помещението или системата ще служи само за пренасяне на въздуха (например затоплен въздух за отопление – системата работи на рециркулация), се процедира по следния начин. Приемаме, че искаме да вкарваме пресен въздух в помещението. Това означава, че трябва да се предвиди фасадна решетка с филтър. През нея ще постъпва така наречения пресен въздух. А за да го накараме да влезе в помещението, трябва да имаме монтиран нагнетателен вентилатор с необходимата мощност, която да преодолее съпротивлението на решетката, филтъра и кривите участъци по въздуховодната магистрала. Но за да обменим въздуха в едно помещение, освен да вкараме пресен такъв, трябва и да изкараме „замърсения“. За това ще ни трябва смукателен вентилатор, който да го отведе навън. В зависимост от проекта, това може да се осъществи само с вентилатор който е монтиран на фасадата или чрез отделна смукателна магистрала. Според приетите норми в много държави, за най-добър комфорт, трябва да се осъществи поне трикратен обмен на въздуха за един час. Това означава, че ако имаме помещение с обем 100 кубични метра, то трябва за един час да вкараме и изкараме от него 300 кубични метра въздух. Ако в помещението се отделят задушливи или опасни газове, то тази норма, логично се променя във възходяща посока, като тогава трябва да има и монтирани филтри на смукателната (изходящата или отвеждащата) магистрала.

Друга особеност, е присъединяването на решетките към въздуховодната мрежа. Това става или директно на самите въздуховоди или чрез гъвкав въздуховод (мека връзка) разклонени от основната магистрала към решетката. В този случай обаче, тя трябва да има присъединителна кутия. Това оскъпява малко реализирането на проекта, но е много по-лесно за изпълнение, защото не трябва да съобразяваме с точност отклоненията от основната магистрала, спрямо желаното местоположение на решетките. Този вариант е много удачен и когато има физическа невъзможност, да бъде направено отклонение на желаното място за поставяне на решетка. Последната се закрепя или с винтове или със комплект за скрит монтаж.

Колкото до въздуховодите, те мога да бъдат монтирани по няколко начина. Единия от тях е, да се използва скоба с комбинирана гайка М8/М10 за шпилка. Самата шпилка, се навива на анкер, който предварително е набит в стената или тавана. Ако въздуховодите са с по-малък диаметър и съответно по-леки, то може да бъде използвана перфо-лента, с която те дa бъдат прихванати.

При правоъгълните въздуховоди, монтажа става с монтажен профил (подвеска), който се закрепя чрез шпилки и набит анкер към тавана. След това, на подвеската се полага и самия въздуховод. Той може да бъде облицован с изолация – вата с алуминиево фолио или K-Flex изолация (микропореста гума), която може да бъде със и без алуминиево фолио. Също така, въздуховодите могат да бъдат и прахово боядисани, което предоставя възможност за открит монтаж.

Вече трябва да е ясно, че изграждането на малка вентилационна система, не е непосилна задача, особено ако имате подходящи инструменти и свободно време. И тъй като отговорната част по пресмятането, проектирането и осигуряването на всичко необходимо ще бъде наша отговорност, то смело можете да вземете решение, да изградите сами вентилацията която ви е необходима, като по този начин спестите средства и избегнете зависимост от някой друг. И не се безпокойте! За въпроси оставаме насреща.